Хармония - Вечност - Вселена
Instrumental
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
Изгубени в реалност сива, зловеща<br/> Безпаметно сенки бродят в изгнание<br/> На светска суета роби безлични<br/> Удавени в море от болка и страдание<br/> <br/> Изтрити са сълзите на радост и тъгa<br/> Емоциите и чувствата са срамни веч<br/> Несбъднати мечтите се в безкрая изпариха<br/> Надеждата - мираж сияещ тъй далеч<br/> <br/> Не, не сме все още мъртви,<br/> Но и живи никога не сме били<br/> Душите си заключихме дружно в дълбините<br/> И отрекохме се от самите нас дори<br/> <br/> Хаос, слепота - упадък неизбежен<br/> Низши страсти, грозота безмерна<br/> Лицемерие, алчност, невежество, фалш<br/> Сън дълбок в бездна черна<br/> <br/> Светлината вече само мрак донася<br/> Слънцето сърдито грее с ледени лъчи<br/> Уродлива любовта - омраза поражда<br/> От живот болно сърцето мълчи<br/> <br/> Но в таз празнота намерим ли воля<br/> Да не се крием зад обсесивни страхове<br/> Паметта да върне спомени забравени<br/> Вярата към начало ново да ни поведе<br/> <br/> Тогава дърветата отново ще разцъфнат<br/> И реките бистри пак ще потекат<br/> Вятърът не ще носи веч отрова<br/> Душите ни преродени ще се извисят
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
Instrumental
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
В адските окови на човешката плът<br/> Свита дълбоко бе душата подчинена<br/> Отчаяно търсеше изход, избавление<br/> Жадуваше навън да полети освободена<br/> <br/> Но ето - избяга сетне от тез дълбини<br/> И вслуша се в шепота на майката земя<br/> Усети магията на чудната природа<br/> Отдаде почит към мрак и светлина<br/> <br/> Потопи се в безбрежните морета и океани<br/> Затанцува с вятъра навред из равнините<br/> Изкачи масивите планински заснежени<br/> И понесе се нагоре към слънцето, звездите<br/> <br/> Там сред небесата необятни се разгърна<br/> В хармония достигна до древните мистерии<br/> Към зенита се отправи с огнени крила<br/> И премина отвъд научните бариери<br/> <br/> Навлезе в непознати измерения безброй<br/> Заигра се дори с пространството и времето<br/> Всичко и нищо сляха се в едно<br/> Разкри се тайният ключ на сътворението<br/> <br/> Тогава изведнъж проблясък озари я<br/> И реши да се завърне отново у дома<br/> Осъзнала, че именно тялото човешко<br/> Е частица от безкрая - миг във вечността<br/> <br/> Но вътре в него е и цялата вселена -<br/> Бурните емоции, чувства и мечти<br/> Несломимата вяра в ценности, идеали<br/> Стремежът пламен да създава, да твори<br/> <br/> Върховната сила на умът и съзнанието<br/> Интуицията будна, зовът на мъдростта<br/> Непокорният пулс на сърцето - това е<br/> Тъй-жадуваната безгранична свобода
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
В буря силна не боя се да излезна<br/> Не се страхувам вече от дъжда<br/> Нека до кости ме намокри и пречисти<br/> Да измие от душата ми петното на срама<br/> <br/> Срещу вятъра ще се изправя мъжки<br/> Не биха ме сломили студ и сняг<br/> Напук мълниите и облаците черни<br/> Не ще отстъпя нито крачка назад<br/> <br/> И до колене дори в кал да затъна<br/> Няма хленчейки да лазя победен<br/> Ще продължа стиснал зъби да се боря<br/> С изпитания нови - ден подир ден<br/> <br/> Като вихрогон устремен ще се отправя<br/> Напред безспир ще тичам, ще летя<br/> Със съзнание чисто и душа освободена<br/> Пропасти, бариери ще прескачам с лекота...<br/> <br/> Но вдигам глава и виждам в небето,<br/> Че не е спирало слънцето да грее<br/> Разбрах вече - бурята не навън е,<br/> А вътре в мен бушува и вилнее
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026